Все повече хора съхраняват стволови клетки в България – това показват данните на Изпълнителната агенция по трансплантации. С всяка изминала година броят на вземания расте средно с 200, а статистиката показва, че броят на родителите, желаещи да замразят стволови клетки на своите деца, продължава да се увеличава и през тази година. Само за първата половина на 2018 година са направени 1286 вземания, което генерира близо 7 млн. приходи.

Тъканните банки за съхранение на стволови клетки, които оперират в страната ни са 11, но само 5 от тях са български. Това са "Биорегенерация", "Св. Лазар", "Булген", "Димитров" и откритата през 2018 година банка в Пловдив – "Селена Целс". Останалите компании са представители на големи чужди тъканни банки, също славещи се с добра репутация и голям пазарен дял.

Все повече обаче са хората, които избират да се доверят на българска компания. Причината вероятно се крие в това, че условията, които предлагат, са по-пригодени за българския пазар. Българските тъканни банки имат по-ниски такси и обещават по-бързо извършване на процедурата без допълнителни рискове като дълъг транспорт.

Най-новият участник на пазара – "Селена Целс", се намира на територията на най-голямата АГ болница в Южна България – "Селена", но не работи само с тях. Тази тъканна банка обещава извършване на процедурата по взимане, обработка и съхранение до 6 часа. Те казват, че по този начин елиминират ненужни рискове и съхраняват максимален брой стволови клетки – до 99%, за разлика от други тъканни банки, които разчитат на дълъг транспорт до лабораториите, с изминаването на който умират стволови клетки. "Селена Целс" работи в някои от най-големите градове в Южна България.

София също има доста локални предпочитани варианти, които предлагат сходни условия - "Биорегенерация", "Булген" и "Св. Лазар". Така или иначе обещанията са за все по-голямо приложение на стволовите клетки както в лечението, така и в превенцията на някои от най-значимите заболявания. Това кара и все повече родители да инвестират в тази дейност. Според анализи на "Grand view research" пазарът на стволови клетки в световен мащаб се очаква да надмине 80 милиарда долара през 2025 година.

Президентът на Европейската асоциация за гръдна хирургия и белодробни трансплантации и ръководител на Клиниката по белодробна хирургия в университетската болница Виена (АКХ) проф. Валтер Клепетко ще бъде консултант по Програмата за донорството и трансплантацията, която разработва Министерството на здравеопазването, както и при стартирането на кампанията за донорство през месец февруари.

Това заяви министърът на здравеопазването Кирил Ананиев на брифинг след срещата с премиера Бойко Борисов и проф. Клепетко. „Начертахме мерките, чрез които нуждаещите се от белодробна трансплантация българи, ще получават у нас животоспасяващото лечение“, заяви Бойко Борисов по време на срещата. Тримата са се обединили около мнението, че донорската програма трябва да осигури още повече възможности за спасяването на тежкоболните пациенти, нуждаещи се от белодробна трансплантация.

„Радвам се, че дискутирахме темата с премиера и министъра на здравеопазването. Виждам, че България осъзнава и споделя важността на това да направим трансплантацията на бял дроб възможна в страната ви. Важна предпоставка за това е развитието на донорството. Без наличието на органи за трансплантация не можем да помогнем на други хора. Ето защо централна задача на всяко модерно общество е да осъзнае колко е важно да се даряват органи“, каза и проф. Клепетко.

„Трябва да се организира на още по-високо ниво донорството в България, тъй като това е предпоставката за трансплантация“, допълни той. Нашите специалисти, които ще се обучават във Виена пък ще са хирурзите от болница "Св. Екатерина" и пулмолозите от ВМА. Самото следтрансплантационно проследяване на пациентите пък ще се извършва в "Св. Екатерина".

Разходите, които се покриват от Фонда за лечение на деца, са описани подробно в неговия правилник. Досега не е имало дефицит на ресурс, който да се явява пречка за лечението на деца в чужбина. Даже в последните години има неизпълнение на предвидения ресурс, предвиден с бюджета на МЗ. Това каза здравният министър Кирил Ананиев в отговор на въпрос на депутата от ДПС д-р Нигяр Джафер по време на вчерашния блицконтрол в парламентарната комисия по здравеопазване.

По думите му тъй като децата, които се налага да се лекуват в чужбина, страдат от редки заболявания, които в България не се лекуват, министерството предвижда възможност чужди лекари да идват в България и да обучават наши медици и част от тези дейности да се извършват на територията на нашата страна. Това важи за случаите както за трансплантация на бял дроб, така и за спиналната мускулна атрофия.

„Смятам, че преминаването на Фонда към НЗОК е правилно решение. По-големият разход  се извършва от Касата, тя ще покрива всички разходи покривани досега от Фонда. Касата е една контактна точка, която е изградила мрежа от връзки с болниците в цяла Европа. Освен това тя работи по критериите и стандартите, коти са установени за лечение в ЕС“, каза министър Ананиев.